Изминал е цял един век, целият превратен 20-и век, и е удивително как наблюденията на хуманиста проф. Шишманов звучат, сякаш ги е изрекъл днес. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на представянето на книгата „Славянски свят. Фрайбургски лекции 1923/1924 г.“ в Българската академия на науките (БАН) тази вечер.

В тома са включени лекции на Иван Шишманов (1862-1928), които той е водел на немски език във Фрайбургския университет. Текстовете в изданието са въз основа на запазени негови бележки и записки. Съставители са проф. Елизабет Шоре и проф. Румяна Конева. 

Той вярваше в непоклатимия механизъм на съвместността – една дума, която сякаш днес употребяваме всеки ден, но рядко се замисляме за нейното истинско значение, посочи Йотова. Тя обясни, че когатоо проф. Шишманов говори в лекциите си за паневропейската идея за Европа на духа, той изпреварва с десетилетия онова, което днес се опитваме да градим „на приливи и отливи с успех“, и се утвърждава определено като предшественик на голямата европейска тема. 

Вицепрезидентът разказа за десетата юбилейна среща на лекторите, които преподават български език, българска литература и българска цивилизация по цял свят, която се е състояла преди няколко месеца във Виена. Според нея форумът е бил важен и показателен в няколко посоки. „Слушайки разказа на нашите колеги във водещи цели 24 университета по света, в 14 страни, включително в далечен Китай и Индия, на човек му става топло на душата и на сърцето, защото независимо от всичката обратна тяга, още веднъж се доказва голямата човешка необходимост от това да се развиват хуманитарните науки, да се развиват езиците, да се знае повече за различни цивилизации, за тяхната история, за тяхното изкуство и за тяхната литература“, каза вицепрезидентът. 

Втората причина за важността на този форум беше изключително добре подбраната втора част - да се представи тази невероятна книга, дело на проф. Шуре и на проф. Конева, обясни Илияна Йотова. „Сякаш споменаването на тази книга и голямото дело на проф. Шишманов беше като вид клетва, като вид заклинание пред всички нас, които присъствахме там, че това дело трябва да бъде опазено“, каза тя. По думите със своето дело проф. Шишманов показва, че величието на един народ не се определя от броя на населението, а от онова, което оставя в световната съкровищница.

Представянето на „Славянски свят. Фрайбургски лекции 1923/1924 г.“ бе открито от проф. Евдокия Пашева - заместник-председател на Българската академия на науките. Журналистът Бойко Василев бе водещ на събитието. „Винаги се пита човек защо в България има това изкуствено разделение между европейци и патриоти. Не може ли човек да бъде едновременно патриот и европеец“, попита Василев. Той обясни, че Иван Шишманов е бил човекът, който „вкара България за първи път в първата общоевропейска организация“ и едновременно с това е бил патриотът, създал българските институции, българските читалища, българските културни и обществени традиции.

С представянето на „Славянски свят. Фрайбургски лекции 1923/1924 г.“ завършваме един 17-годишен изследователски, анализаторски период, по време на който оповестихме различни неизвестни аспекти от живота, творчеството и дейността на големия български учен, хуманист и радетел за обединена Европа Иван Шишманов, посочи проф. Румяна Конева. „Всеки хуманитарист може да открие редица изследователски въпроси, а и техни отговори, подкрепени с изключително прецизно изучаване и позоваване на плеяда учени и утвърдени европейски слависти от 18 век до 1923 г.“, отбеляза тя.

Според нея тези лекции могат да бъдат разгледани като своеобразно обобщение на постиженията на европейската славистика и нейните научни изводи и констатации. Воден от убеждението, че славяните са съставна и неделима част на европейската история, той последователно отстоява цивилизационното единство на Европа, допълни проф. Конева.

За нас е особено удоволствие, че можем да представим книгата в родината на Иван Шишманов, в България, и от сърце благодарим на всички вас, които участвахте и съдействахте за осъществяването , каза по време на събитието проф. Елизабет Шоре. Едно е сигурно – историята на лекциите на Шишманов е знак за оживена научна дипломация между нашите страни, смята тя.

Ректорът на Софийски университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев разказа за ролята на Иван Шишманов за създаването, стабилизирането и развитието на Софийския университет. По думите му проф. Шишманов е бил „човек с достойнство, с позиция, човек – едновременно европеец и патриот до мозъка на костите си“. 

Иван Шишманов е олицетворение на чиновника с интелект, който може да свърши чудеса в държавата си, същевременно е и политикът, който показва как се върви достойно един политически път, отбеляза проф. Вълчев.

Той разказа, че университетът е създаден много трудно, а „когато започват хулите“, проф. Иван Шишманов публикува забележителен текст в списание „Мисъл“. „Ако отворите този текст, ще видите широтата, размаха на този човек, умението му да позиционира важните, големите неща правилно и да убеждава. Действително прави го по блестящ начин и с това предопределя бъдещето развитие на университета в неговата европейска посока“, обясни още ректорът на СУ.

Акад. Юлиан Ревалски – председател на БАН в периода от 2016 до 2024 г., определи реализирането на книгата като „сизифовски труд“. Той разказа, че когато преди години е бил запознат с идеята за този том, е приел проекта едновременно като красив и вдъхновяващ. „Едно общочовешко нещо, което спокойно можем да свържем с това, което сте направили, е чувството за памет“, каза акад. Ревалски, обръщайки се към съставителите на сборника. Допълни, че томът е „едно прекрасно проявление на паметта“. Красиво е да се види как работи научното сътрудничество между две страни, между колеги, между университет и научни организации, допълни още акад. Ревалски.